Архитектурата винаги е била в известен смисъл органична, тъй като тя следва физическите и естетическите природни закони. Едновременно с това обаче, тя е и изкуствена, защото следва неизменните геометрични принципи. Става въпрос за едно направление в архитектурата, което заема достойно място в края на XX и в началото на XXI век. Но в какво се състои неговият феноменализъм? И защо в епохата на неограничените технически възможности някои архитекти все още са под въздействието на природните форми?
През всички времена архитектурата се е отличавала със своята двойнственост. От една страна тя винаги е била органична, тъй като е следвала законите на природата, а от друга страна - изкуствена, тъй като се е съобразявала с идеалите, завещани от Евклид. При изследването на съвременните сдания с органична тенденция на развитие, историкът на архитектурата Бедент определя, че формите не се основават на геометрията, а са динамични и неправилни, възникващи като че ли в резултат от контакт с реалността, но същевременно са следствие и на здравия разум.
И докато формите на неорганичната архитектура са основани на геометрията и са правилни, тъй като са следствие на идеалните пропорции, златното сечение и абсолютната красота, при органичната архитектура нещата стоят по друг начин. Самият термин "органична архитектура" се използва в три значения. На първо място се има предвид, че при нея се използват определени природни материали. Но наред с това става въпрос и за практичните и духовни потребности на хората. Най-характерното значение на понятието "органична" обаче е това, че обозначава архитектурата, която е "подчинена на условията на естествения ландшафт". И третото значение на понятието обозначава следването на природните форми като образец.
Модерният стил е един от най "значимите" исторически стилове и той може да бъде третиран по различен начин. За някои модерният стил може да изглежда прекалено богато украсен и неестествен, докато за други той се отличава със странна хармония на линиите и скрити романтични стремежи.
Думата "модерен" (от фр. "съвременен") често означава нещо модерно, съвременно, свръхмодерно. Във връзка с това "модерният" интериор е напълно възможно да не се отнася към модерния стил, а да представлява съвкупност от съвременни, модерни, високотехнологични предмети. Главната особеност на модерния стил е декорацията, основният мотив - изказващи се увивни растения, основният принцип - усвояване на природата. Къщи, зали, обществени сгради са били построени като модерната епоха ще бъде "отвътре навън", т.е. на вътрешното пространство определя външния вид.
Фасадите на тези къщи са асиметрични и наподобяват природни обекти, създадени от човешкото въображение. За модерния стил са характерни експресивните динамични интериори с динамично пространство, извитите контури на корнизите и на вратите, богатата украса от дърворезба, стъклопис и метал. За да се пресъздаде точно интериора в модерен стил е доста скъпо.
Ако все пак обаче сте се ориентирали към този стил, най-важното правило при него е "външният вид" на дома, тъй като той трябва да отразява вътрешната му същност. Към вътрешния дизайн също трябва да се отнесете внимателно. За предпочитане е стените да са боядисани в пастелни цветове, тъй като интериорът трябва да бъде загадъчен и "искрен". За да пресъздадете духа на модерността, от голяма полза може да ви бъде някой антикварен магазин, така че да създадете хармоничен ансамбъл между антични и съвременни предмети.
Най-лесният начин да създадете модерен интериор е да подчертаете различните стилови акценти. Боядисайте стените в охра и добавете широк цветен бордюр, не пренебрегвайте огледалата в резбовани дървени рамки. Използвайте матирано стъкло и тъкани. Доминираща роля в модерния интериор ще изиграе кованата мебел, както и корнизите с гладки извити линии.
Цялостният подход към дизайна, динамиката и елегантността на модерния стил го приближава към природата и към органичните форми. Колкото по-дълбока и по-изтънчена е човешката душа, толкова по-сложен и особен е нейният дом, а модерният стил се явява добър помощник в постигането на тази цел.
Модерният стил се появява в европейското и в американското изкуство в края на XIX и в началото на век, като се проявява най-ярко в архитектурата на частните къщи и имения, както и в строителния бизнес, при промишлените и търговските сгради - банки, фондови борси, железопътни гари. Появявайки се в бързо развиващото се индустриално общество, от една страна модерният стил се характеризира с рационалния си дизайн и с широкото използване на армиран бетон, стъкло, керамични облицовки, а от друга страна - със своята декорация.
Сградите в модерен стил не се отличават с разграничение между конструктивни и декоративни елементи, като за тях е характерна и красотата на декоративни и носещи конструкции. Един от водещите принципи на модерната архитектура е така нареченият "отвътре-навън", т.е. от оптималното и индивидуално лесно планиране на вътрешните работи към външния вид на сградите.
При проектирането на фасадите широко се използват декоративните елементи - некласически форми, разнообразие от дървени греди, гладки или грапави, неполирани, живописни тераси, стълбища, декорации по стените и прозорците. Любимата форма за балконите е многоъгълника, както и издадените конзоли, които създават романтично настроение заради своята простота. Прозорците са с неравен размер, кокетни извити форми, редове от прозорци с различни форми и асиметрично поставените врати създават впечатление за естествена простота.
Декоративните елементи (колони и корнизи) са особено красиви и привлекателни поради своите вълнообразни ленти. Не можем да е споменем гладката и грапава мазилка с монолитни орнаменти, както и буйните клонове, а също и "небрежно" разпръснатите цветя. Архитектите се обръщат към причудливи декоративни орнаменти и стенописи, умишлено наблягат на извивките и на рационализираните форми и линии. Традицията на модерния стил може да продължи и днес, тъй като позволява на архитектурните елементи да бъдат проектирани и включени във фасадите, правейки по този начин домовете уникални.
Снимка: cafleurebon.com
Пиер-Луиджи Нерви е известен италиански инженер-конструктор. Той е роден на 21 юни 1891 година в малкия град Сондрио, разположен в северната част на Италия. През 1913 завършва Факултета по инженерство в Болонския университет и получава диплома за строителен инженер. Веднага след като завършва, се присъдинява към едно от най-известните на времето проектантски бюра в Италия, "Общество на железобетонните конструкции", което има отдели в Болоня и във Флоренция.
През периода от 1915 до 1919 Нерви прекъсва работа и постъпва във военно-инженерните войски, а след войната възобновява дейността си в клона на Флоренция, като вече е е само проектант, но ръководител на строителниата работа. През следвоенния период в много западноевропейски страни се развива интензивно възстановително строителство, но в Италия са били построени само няколко къщи по поръчки на частни собственици.
Едва е средата на 20-те години в Италия се появява организирано движение в търсене на така наречената "нова архитектура", сред чийто поддръжници е и Нерви. През 1928 година той оставя работата си и създава своя фирма в Рим. На този етап освен проектант, той става и изпълнител на поръчките, което с времето му донася слава.
С участието на Пиер-Луиджи Нерви са построени редица кинотеатри, банки и фабрики в Неапол, Лече, Бари, Рим и в други градове. През същия период се формират и теоретичноте възгледи на големия архитект, а наред с това се осъвършенства и творческият му метод.
След строителството на стадиона във Флоренция (който е за 35 хиляди души) през 1929-1932 година името на архитекта става световно известно. През средата на 30-те и началото на 40-те години в италианската архитектура се възраждат древните традиции на императорския Рим и се създава така наречената "средиземноморска архитектура", към което Нерви не остава безучастен.
(Следва)
През 1949 Пиер-Луиджи пристъпва към проектирането на строителството на изложбените зали за промишленото изложение в Торино, а след това построява басейна на Морската академия в Ливорно. Той се прославя и като талантлив педагог. Още през 1947 година е ръководител на катедрата по дизайн във факултета по архитектура в университета в Рим. През 1950-1952 работи в Латинска Америка и там изнася лекции по архитектура. Получава научна степен по архитектура в Сан Паоло. През 1954 година Нерви участва в строителството на сгради за ЮНЕСКО, а две години по-късно неговата фирма проектира 13-етажната сграда на фирмата "Галбани" в Милано.
Но големият талант на Нерви се проявява преди всичко в създадения от него спортен комплекс в Рим за олимпиадата пред 1960 година. Същата година по препоръка на Кралското общество на английските архитекти, Нерви получава златен медал за постиженията си в областта на архитектурата.
Друга особено интересна негова сграда, която заема значително място в съвременната архитектура, е 32-етажната административна сграда на фирмата "Пирели", построена през 1955-1959 година заедно с група архитекти от Милано. Тя е с височина 124 метра и се отличава със своята тяснота и издълженост, както и с това, че външните й стени са почти изцяло от стъкло.
Едновременно с това през тези години Нерви изпълнява много проекти заедно със своя син, Антонио. Проектите им не са само за Италия, но и за Съединените щати, Канада, Франция и Австралия. Работата на забележимия майстор-конструктор Пиер Луиджи Нерви остават сред най-големите архитектурни постижения на световно ниво. Творчеството му се превръща в изкуство, благодарение на съвършенството на формите, което той постига чрез съединяване на отделните елементи.
Луис Хенри е роден на 3 септември 1856 година в Бостън, в семейството на ирландски емигранти. Родителите му, Патрик Съливан и Андрин Франсоа Лист, са били последователи на художествената традиция - учител по танци и отлична пианистка.
Ксто момче Луис получава добро възпитание, като баща му го приучава към спартанския начин на живот - ставане в пет часа сутринта, крос, студен душ и усилени тренировки. На 16-годишна възраст Луис постъпва в Масачузетския технологичен институт и с въодушевление се заема с изучаването а архитектура.
Не след дълго обаче установява, че институтът подготвя по-скоро "занаятчии", които могат да създават сгради "по шаблон", но няма място за творчество. Една година след началото на образованието си, той решава да натрупа практически опит, тъй като вече се е чувствал теоретически подготвен.
Скоро младежът научава, че няма такова нещо като "архитектурата въобще" или "сградата като такава", но съществуват конкретни задачи, които се решават със способности и с налични средства. Така той заминава за Чикаго.
Пристигането му в Чикаго е точно след пожара през 1871 година, така че се озовава в "рая за архитектите". Една година по-късно в градското строителство са вложени повече от четири милиона долара, астрономическа за времето сума, а дизайнерите и архитектите са били затрупани с поръчки.
През 1874 Съливан разполага с достатъчно пари и с необходимия опит, за да осъществи мечтата си - да замине за Франция и да постъпи в Ecole des Beaux Arts. По време на обучението си в Париж той учи основно как да възпроизвежда класическите образци.
(Следва)
(Продължение) Мечтата на Луис Съливан е да построи нещо извънредно, а клиентите му са готови заплатят. До началото на строителството на сградата Уейнрайт, Съливан вече е изградил няколко високи сгради. Той обаче си дава сметка, че тези сгради се нуждаят идеология, от една обща инженерна и естетическа концепция, която ще им позволи да се превърнат в нещо повече от един конгломерат, изграден от многобройни етажи един върху друг. Архитектът смята, че самата височина трябва да бъде "доминиращ акорд" и централна естетическа идея, добавяйки, че сградата трябва да бъде "сила и могъществена висота, слава и гордост за екзалтация".
Славата на Съливан достига върха си през 1893 година, когато Чикаго става домекин на Световното Колумбово изложение. Верен на своя принцип за подчинение на изискванията за форма и функционалност, той създава невероятен павилион, наподобяващ влак. Архитектурният минимализъм се компенсира от цветовете и невероятната позлатена арка.
След икономическия бум в страната настъпва криза. Стагнацията забавя строителството и поръчките намаляват. През 1895 година Адлер напуска фирмата и през последните пет години от живота си работи над свои самостоятелни проекти. Без Адлер делата на Съливат вървят още по-зле, тъй като той е свикнал да разчита за всяко бизнес решение на своя по-старши партньор. И ако през изминалите 15 години съвместната им фирма е изградила повече от сто постройки, то от 1895 до 1924 (годината на смъртта на Съливан) той проектира само двадесет. Последната сграда, която Съливан построява, е малък музикален магазин в Чикаго.
Осъзнавайки отговорността си пред обществото, през последните години от живота си Съливан започва да пише объркващи трактати за демокрацията и за американската душа. Смисълът им се състои в това, че в света съществуват две борещи се начала - демокрация и феодализъм, като победата им се редува. Съливан умира в бедност на 14 април 1924 година.
Сред американските архитекти е разпространено схващането, че Съливан в по-голяма степен е бил декоратор и дизайнер, а не действителен архитект. Освен това за създател на първия небостъргач не е считан Съливан, а Уилям Лебарон Джени, който е построил първата сграда с външна метална рамка. Въпреки това е Съливан създава небостъргачът като символ и идея. За него небостъргачът е вплъщение на духа на американската демокрация - нещо, с което са съгласни както неговите поддръжници, така и враговете му.
Снимка: flickriver.com, s93883215.onlinehome.us
(Продължение) Междувременно строителството все повече се ориентира към високите сгради. След Гражданската война в американската икономика настъпва бум, което увеличава търсенето на офис-помещения - те трябва да са в центъра и да заемат колкото е възможно по-малка площ. През втората половина на XIX век се изграждат предимно сгради с височина над шест етажа. В действителност първите небостъргачи са просто много високи сгради.
Първият проект на фирмата Adler & Sullivan е офис-сградата Бордън-блок. Съливан си поставя задачата да постигне по-добро осветление и по-голямо пространство, като същевременно се запази многоетажността. Сградата е трябвало да се поддържа от външни опори, всяка от които има своя самостоятелна основа, което позволявало стените да са значително по-тънки. Освен това се създава възможност да се баправят големи прозорци, което решава проблема с осветлението и вентилацията. Тогава Съливан формулира пет принципа за строенето на небостъргачи, които са използвани за първи път при изграждането на Уейнрайт билдинг в Сейнт Луис, и продължават да се следват и досега.
На първо място според Съливан на непостъргача е нужен подземен етаж, където ще бъдат разположени устройствата, осигуряващи на сградата енергия и топлина. Първият етаж трябва да се отдаде на банки, магазини и други заведения, които се нуждаят от голямо пространство, много светлина, големи прозорци и ветрини, както и лесен достъп към улицата. Вторият етаж също трябва да има светлина и достатъчно пространство, както и да е лесно достъпен с помощта на стълби. Между втория и последния етаж трябва да се разположат многобройни офисни помещения, които могат да не се различават помежду си по никакъв начин. Последният етаж, както и този под земята, трябва да бъде технически и той е предназначен за системата за вентилация.
Компанията на Луис получава много поръчки и процъфтява. Луис бързо влиза в ролята на художник на свободна практика и генератор на идеи. Той живее сам, тъй като обича уединението и спокойствието, но същевременно се отличава със своята разсеяност и арогантността на признат гений, чиито мисли са далече от презряната суета на света. Съливан си дава сметка, че трябва да има добро отношение към персонала.
През първите пет години на сътрудничеството на Адлер и Съливан са построени четири големи офис сгради, модифицирани са няколко театри и са изградени десетки производствени сгради, складове и частни домове. Архитектите получават лихва от разходите за строителство, а цените им също са достатъчно високи. Постепенно името на Съливан става известно в целите Съединени щати.
(Следва)
Снимка: intrusionesarch.tumblr.com, crndtr23.blogspot.it
Хуго Алвар Хенрик Аалто (1898-1976) е финландски архитект, който е известен и като мебелен дизайнер. В скандинавските страни е считан за "баща на модернизма". Той е един от най-чрките представители на функционализма, на границата с органичната архитектура.
Роден е в Кортан, а през 1921 година получава диплома по архитектура. През 1935 година открива своята фирма "Артек". Аалто работи е редица скандинавски страни и в Съединените щати. Сред най-известните сгради, създадени от него, са Общинският дом в Сяюнятсало, пенсионият институт в Хелзинки, конгресната сграда "Финландия" и много други. Дворецът Finlandia-talo в Хелзинки става особено известен след като през 1973 година в него се провежда Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Алвар Аалто е най-яркият и блестящ представител на скандинавския фнкционализъм. За неговите сгради са характерни максимално удобство, естетичностм красота и функционалност. Те са добре обмислени и хармонично се вписват в пространството. Дворецът в Хелзики може да се определи като най-известната работа на аркитекта. Светък и строг, дворецът е направен от мрамор, който наистина изглежда невероятно, но не е практичен при суровия климат на Финландия. Освен това мраморът изисква постоянна поддръжка и осъвременяване.
Сградата многократно е критикувана и за лошата си акустика. Така например за провеждането на концерти е трябвало да се построи нов корпус. Но въпреки някои свои недостатъци, сградата продължава да бъде един от най-известните образци в скандинавския функционализъм.
В работата на Аалто липсват декоративни елементи, тъй като всяка украса, използвана от него, носят определено функционално натоварване. В качеството на украшения архитектът използва различни технически детайли - вентилационни системи, осветително оборудване, акустични панели и устройства. Освен това той придава функционалност и лекота на интериора. В неговото творчество се преплитат пространствените композиции, съставени от строги линии и традиционните материали -дърво, тухла и камък
Аалто е сроил почти изцяло в Европа и в арабския свят, проявявайки се като мечтател и чувствителен градостроител. През 1943-1958 заема поста председател на Съюза на архитектите във Финландия, а след това става председател на Финландската амадемия (1963-1968).
Кендзо Танге е японски архитект, който е роден през 1913 година на остров Шикоку. Получава образованието си в Университета в Токио, където завършва Факултета по архитектура, а през 1938 година започва професионалната си кариера в архитектурното студио на Кунио Маекава. Една година по-късно Танге пише първото си есе за Микеланджело. Неговите стъпки към архитектурното движение Танге започва в края на 30-те години - едно наистина трудно за японците време. Поради безработицата през този период в началото на 40-те Танге е принуден да отиде в Graduate School, където става аспирант в университета в Токио. В началото на следвоенните години той прави някои проекти за градското строителство, най-големият сред които е общият план на Хирошима, разработен през 1947 година съвместно с Асадай, Отани и Исикавай.
Жадният за функционализма Кендзо има желание да осъществи идеи, които излизат извън границите на простотата. Работата му за Генералния план на Хирошима е един вид подготвителен процес за строителство на мемориалния световен комплекс в града (1949-56). Този ансамбъл е едно напомняне за уязвимостта на човешките ценности. В основата на композицията лежи една много популярна духовна индикация за символиката на пространството. Мемоариалът в Хирошима е първото творение на Танга, което в напредъка на модерната архитектура внася нещо качествено ново. С този свой проект Танге става много влиятелен и добре познати архитект на нашето време. До края на 50-те години Танге разработва широка гама от сгради и всички те внасят в тогавашната архитектура нещо ново. В началото на творческата си кариера той създава комплекс от спортни съоръжения, построени за Олимпийските игри в Токио (1964).
В началото на 60-те години японският архитект е изключително плодотворен. Следващите му проекти са в Скопие, където неговите идеи спомагат за възстановяването и развитието на градските райони. За този негов проект ООн му отпуска парична награда, тъй като на международния конкурс Танге заема първо място. През 1967 година излиза изследователската му работа, озаглавена "Бъдещият образ на японския архипелаг", в която той доказва спасението на прехода от развитието на хаотични агломерации към линейната система. В постоянно търсене от многобройните заблуждения Таге продължава да бъде велик творец. Неговите творчески резутати са по-важни от формулираните концепции.
Снимка: epr-magazine.ru
Органичната архитектура е тази архитектура, в която идеал се явява цялостта във философски смисъл - където цялото се отнася към частите, както и частите към цялото, и при която естеството на материалите както и природата се явяват необходимост. От такова естество трябва да бъде сградата, създадена от истинския артист.
Органичната архитектура в направление в архитектурата на ХХ век, която се появява за първи път през 1890 година и е свързана с името на американския архитект Луис Хенри Съливан (1856-1924). Концепцията за органичната архитектура е многозначана и трудно се поддава на точно определение, но със сигурност няма нищо общо с имитирането на органичните форми.
Идеите на Съливан са разработени от неговия ученик, Франк Лойд Райт (Frank Lloyd Wright, 06/08/1867 - 04/09/1959). В основата на концепцията на Райт е идеята за приемственост на архитектурното пространство. Сградата е вписана в природата и нейният външен вид произтича от вътрешното й съдържание, отхвърляйки традиционните законови форми - именно в това се състои особеното на архитектурния език, който може да се определи с понятието "органична архитектура". Тази идея е реализирана за първи път в така наречените "прерийни къщи" на Райт.
В средата на 30-те години органичната архитектура се налага като едно от водещите направления, тъй като тя се стреми да задоволи индивидуалните нужди и се съобразява с психологията на хората. Под нейно влияние се развиват регионалните архитектурни училища в скандинавските страни (не може да не споменем например, работата на Алвар Аалто (Hugo Alvar Henrik Aalto, 1898 - 1976).
